Вцепенена, чувствах се точно вцепенена. Ако изобщо чувствах нещо. Ако в главата ми се мяркаха някакви мисли. Но не, беше пусто… и празно. Глухо. Тъпо. Просто тишина. Имаше толкова много моменти, в който се надявах хилядите гласове в главата ми просто да замълчат, да ме оставят да си почина. Никога с успех. И точно сега, когато най-много имах нужда да помисля. Нищо. Никакви мисли, никакви разсъждения. Неистово желание да определя какво чувствах, ако изобщо чувствах нещо. Исках това, което се случи, толкова дълго време, толкова страстно и изконно. Исках го с всичките си сетива. И когато се случи, аз замрях. Изгаснах. Краят на една ера настъпи в мен. Мъртво. Без фойерверки. Без тихи викове, че получих това, което искам. А просто мисълта, че вече няма да се питам какво би било, ако… Историята най-сетне беше дописана, страницата беше затворена. За първи път нищо в мен не трепваше.
И… това е. Краят... е просто край. Минало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар