Винаги някой си тръгва. Било то в
началото, когато всичко е още розово, и след себе си оставя усещане за
неизживяно. Че е можело да остане за още няколко целувки, още няколко вечери,
да подържите още малко ръцете си, преди да се разделят завинаги. Или пък си
тръгва накрая, точно когато трябва. Когато вече нищо не му е останало за даване
и вече не иска да взима. Когато целувките са трудни, усмивките фалшиви и любовта е
вече мъртва.
Накрая винаги някой си тръгва. И го
преживяваш. Дали след един месец, четири години или 523 дни. Понеже няма такова
нещо като вечна любов. Просто когато сме влюбени вярваме, че всичко е в нашите
ръце. И после всичко минава – и хубавото, и лошото. Не знам за другите, но аз
май не съм програмирана да обичам завинаги. А само да обичам. С цялото си
сърце. Отново и отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар