С търговското ще се виждаме отново. Какво пък, може да е за добро. Надеждата да науча нещо повече винаги умира последна.
Днес отново изпаднах в поредното "ей сега ще умра" състояние. Този път май причината беше изпита, но вече взе да ми писва. То не бе световъртеж, гадене, треперена на ръцете и адски болки в стомаха, страничен ефект от приетите лекарства, дето уж трябва да ме оправят. Може би, ако днес се чувствах ок, нямаше да се стигне до поправка, но не мога да твърдя и че съм учила кой знае колко. Какво да ви кажа, търговското определено не ми е страст. Не, че нещо правно ми е, но това е друг въпрос...
Не може да продължава така. Не може да се побърквам преди всеки изпит и да изпадам в някакво почти извънтелесно състояние. Не, че преди не бях паника, ама чак така никога не е било. А представи си нямам как да променя това. С "да не ти пука" не става, защото... ами на мен наистина не ми пука. И все пак превъртам. Все едно ей сега светът ще свърши и ще ме погълне. Вече започвам да си мисля, че по-добре да се случи. Иначе ми предстои почти да умира още 3 пъти до края на месеца. И после още 4 сесии. И 3 държавни. И изпит за правоспособност. Мъртвец съм.
След два дни отивам на море. Имам нов бански и сладки къси гащета. И 0% ентусиазъм. I suck at being happy.
Няма коментари:
Публикуване на коментар