12 август 2012 г.

Better in time

Все още не ми е ясно как точно хората просто се откриват и се влюбват. Ей така, простичко без усилия и драма. Или пък това не се случва, а само отстрани изглежда перфектната любов. Но някак не ми се вярва мнозинството да може да играе така убедително на „Любов“, което ме навява на мисълта, че проблемът е в моя телевизор и я нямам тази фина настройка да заобичвам когото трябва и когато трябва. 

Все още не ми е ясно какво правиш, когато любовта си тръгне, а вие още сте заедно. Продължавате, разделяте се и въобще имате ли смелост да си кажете това, което наистина чувствате. Кой въобще вече има смелост да си признае какво му е? Аз нямам. Никога не съм имала. Не мисля, че от днес ще започна и ще стане нещо по-различно. 

Все още не ми е ясно какво точно правиш, когато единият си тръгне, а другия остане сам с любовта си. Преживяваш ли го? Не го ли преживяваш? Или както раздялата ви е завинаги, завинаги и другият остава влюбен. Разпилян и без посока. 

А съвсем не ми е ясно какво правиш, когато, макар да знаеш че не си Единствената, си единствената, която… единствената, с която… единствената поне в едно отношение. Когато всъщност разбереш, че си просто поредната. Че вашите отношения въобще не са „специални“ и ти кажат право в лицето „и с нея сме така, като с теб…“ И после уточнят, че тя всъщност не го иска, но сексът е хубав. А за теб той е всичко, но не те иска, но пък, нали сексът е хубав… 

Май нищо не правиш и никога не се научаваш кое е правилното. Разпилени августовски мисли. И това ще мине.

Няма коментари:

Публикуване на коментар