11 август 2012 г.

Isn't it ironic?

Злоба, сарказъм и глупост. Най-вече последното, ето това изскочи от архива. Посмях се над себе си, напълно е възможно и вие да го направите. Явно и на мен ми се случва да съм кифла. Изкуствено бухнала и без пълнеж…

„Бях скрила всичко от него, всичко… Но женско любопитство гложди, дразни, да види, да разбере. Просто знаех, че от това, което ще видя едва ли ще ми стане по-добре, но… Прежалих се. На пръв поглед нищо интересно, нямаше и следа от Нея. Не, че ми трябваше да търся -  много отдавна знам коя е. Жената като си науми нещо сън няма да спи, бял ден няма да види, когато не разбере.

И после, малко по-надолу се мъдреше промяната в статуса от „необвързан“ на „сложно е“. В първия момент никаква реакция, само чувствах как пулса ми се учестява и учестява, сякаш сърцето ми искаше да разбие гръдния кош и да излети. А след това… започнах да се смея. Не истерично, а съвсем истинско. Сложно било, сериозно ли? Сериозно?!

Превъртам лентата години назад. И думите му „Какво значение имал статусът?“, изникват в съзнанието ми. Казах никакво. И така си беше, любовта не е един статус. Вече познавахме всичките си приятели и кой ли не ни беше виждал заедно. Стана толкова естествено. Аз и той – заедно.

А сега? Какво точно прави, доказва ли се? Пред нея? Трудно ми е да повярвам. Хем е забавно, хем жалко. Явно го върти на пръста си… Oh well, май не ми остава друго освен да си взема пуканки и да наблюдавам шоуто от първия ред. Изглежда многообещаващо.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар