18 август 2012 г.

Sweet serial killer

Щастието има чуплива кестенява коса, а когато слънцето се заиграе с нея, става почти руса. Носи бели панталонки, събира значки и се плези закачливо „ела ме хвани“. То е 24 карата очарование и показва всичките си зъбки, когато се усмихне. А щом се засмее, тръсва глава, и около теб се вие къдрица след къдрица. Гледа те с кафявите си очи и ти седиш и се чудиш дали е възможно да потънеш в море от шоколад. И дали ще е сладко. Усещаш, че ще е. То те предизвиква “Love me or leave me at London”, а ти се чудиш, що за щастие е това, и продължаваш да зяпаш отнесен. Смущава те, внася милион и един цвята в ежедневието ти и после съвсем неочаквано си събира палитрата и изчезва. До следващия път, до следващата експлозия от емоции, усмивки, смях и къдрици. 

Толкова ли ме искаш? Щастието на друг… А когато бях твоя, ме остави да изтека между пръстите ти. И сега съм толкова привлекателна, когато съм щастлива. Когато съм с друг. Как да не ти се иска да ме вземеш и да ме разбиеш на парчета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар