4 май 2011 г.

Дъждовно

Обичам да вали. Най-сладко се спи, когато навън има буря, а капките се удрят о прозорците, докато ти си се сгушил под одеялото и ти е топличко, меко, удобно – почти осезаема сладост. Също толкова много си обичам и мокрите разходки, когато вятърът роши косата ми, а капките ми галят лицето. Разходка под пролетния дъжд. Затова и излизам без чадър. Колкото и да съм сладка, не съм направена от захар, че да се стопя, а и не бих искала да пропусна палавата игра на времето…

Тихо е, всички са се изпокрили. Аз се разхождам сама. Мирише на люляци и на пролет. Мирише на ново начало. Радвам се на дъжда, защото няма нищо по-хубаво от лошото време, поне за мен. Или пък има – да знам, че в края на мократа си разходка ще се сгуша в теб в някое топло кафе, а навън ще вали ли вали, за да стане светът да бъде още по-хубав и чист. Само аз, ти и дъждът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар