Някъде бях прочела, че вкъщи е там, където има интернет. Аз пък се чувствам „вкъщи“, когато отворя блога. Странно е как една виртуална страница може да ти дава съвсем реална топлина. Да чувстваш нещо, което дори не можеш да докоснеш, част от себе си. Тук последните 3 месеца се събраха всичките ми мисли, чувства и емоции. Хубави, лоши… истински. Нали хартията е по-търпелива от хората. Явно за онлайн варианта й важи същото.
Дано промените във външния вид не са ви подразнили, но дълго не се чувствах „удобно“. За момента това е „вкъщи“. Сигурно скоро пак ще се има нещо ново, неизбежно е. Не обичам еднообразието. А и аз самата всеки ден съм различна.
А на когото не му харесва, блогът, публикациите... аз, да не чете :))
Няма коментари:
Публикуване на коментар