13 януари 2012 г.

Стига вече нежност, време е за болка

It’s raining hatred…

Понякога се сънувам. Сънувам и теб. Сънувам се слаба, много много слаба, с черна перука вместо коса и с почти прозрачна кожа. Сънувам се развалина. Даже очите ми не са същите. А в твоите се чете познатото безразличие от това какво се случва с мен. Друг път виждам кръстовища и чувам свистящи гуми. А сценарият всеки път е различен. Обикновено умирам аз, ти от време на време се притичваш на помощ. В повечето случаи обаче си страничен наблюдател, прекалено зает, за да обърнеш внимание на безжизненото ми тяло. После започнах да сънувам, че жертвата си ти. Аз те спасявах, като от глупав американски филм, те избутвах от пътя на колата. И бих го направила, съвсем на живо. Същевременно ти ме молиш да не ти споделям лични неща, понеже те натоварвам. От тогава спрях да сънувам, че те спасявам. По някакъв много извратен начин ми беше леко, че вече те няма. Напълно свободна от теб.

Разбираш ли (не че очаквам да разбереш каквото и да било), имам моменти, когато… мразя те! „Ръка среща лица“ каза Лора, и аз това искам – да ти зашлевя силен, звучен шамар. Да те заболи, не лицето, гордостта ти да нараня, шибаното непоклатимо его. Или да ти разбия носа… И не, не ме избива на агресия, колкото и да изглежда по този начин, просто ти само така можеш да бъдеш наранен. Практична съм. Ти си един от онези, с ампутираните сърца. От използвачите си. Спре ли да ти е изгодно, изчезваш. Така че, моля те, престани да развиваш смешни теории за живота, че ти само си давал, а другите те били използвали. Ами тези, които използваш ти? Или те не се броят. Ама разбира се, че не се броят. За тях си сляп. Какво значение имат някакви си хора, които ги е грижа за теб. И са достатъчно тъпи да ти прощават идиотското държание. Никакво. Те са нищо. Вече са нищо, ролята им е приключила. Казаха ми, че си „лайно“, скоро не се бях смяла така. И да го отрека вече не мога – ти просто се вмириса. Ooops!

Мерси, че ме превърна в част от нищото. До сега не съм имала шанс да ти благодаря за нанесените щети в квартирата „душа“. Започвам да свиквам с новата си незначителност и се чудя „всичко ли се връща“. Ако е така, какво по дяволите съм направила, че да ми се случиш ти. А, вярно, няма ненаказано добро. Писна ми от нежност… „Никаква ярост не може да се сравни с любовта преминала в ненавист.“ Имай го предвид, за всеки случай.

Няма коментари:

Публикуване на коментар