И в един момент ти е толкова тъжно, толкова, толкова тъжно, че дори не можеш да заплачеш. Усещаш болката, заседнала в гърлото ти, и не можеш да преглътнеш. Не можеш да мислиш. Просто виждаш как светът ти се срива, докато друг издига стени около себе си, за да се отдалечи от теб. "Знам, че си тръгваш. И не мога да те спра. Мога само да те прегърна и да се надявам, че така ще те забавя, поне малко..." Аз вече дори не мога да те прегърна.
The exquisite pain of wanting someone so unattainable
Няма коментари:
Публикуване на коментар