10 януари 2012 г.

Numb

И в един момент ти е толкова тъжно, толкова, толкова тъжно, че дори не можеш да заплачеш. Усещаш болката, заседнала в гърлото ти, и не можеш да преглътнеш. Не можеш да мислиш. Просто виждаш как светът ти се срива, докато друг издига стени около себе си, за да се отдалечи от теб. ‎"Знам, че си тръгваш. И не мога да те спра. Мога само да те прегърна и да се надявам, че така ще те забавя, поне малко..." Аз вече дори не мога да те прегърна.

The exquisite pain of wanting someone so unattainable

Няма коментари:

Публикуване на коментар