7 януари 2012 г.

Eclipse

Ти си моето Слънце. Осветяваш деня ми, стопляш го, появиш ли се усмивката грейва на лицето ми, прогонваш зимата в душата ми и спираш бурните ветрове от мисли. Но за теб аз съм полярна нощ, тъмна и черна, и рядко ме даряваш с блясъка си. 

Докато той, той винаги е тук. Моята Луна. Той осветява най-тъмните ми нощи и най-мрачните часове. Не се страхува от бурите ми и пороите от сълзи, не го е страх от светкавиците в очите ми. Той ме обича, дори когато сама не мога да се понасям. Така че, знаеш ли, мога без теб, защото ти никога не си бил истински до мен. Получавам само част от лъчите ти, само от време на време. И мисля, че скоро ще настъпи затъмнение.

Защото Луната е винаги там, дори когато Слънцето се опитва да я скрие с фалшивия си блясък. А аз съм полярна нощ, тъмна и мрачна, с Луната сме родени един за друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар