Книги, книги, книги…

Пише ми се толкова много, че чак се плаша. Дори и да няма толкова много за казване, понеже нищо не ми се случва на живо, а това, което става в главата ми е съвсем друг въпрос. Затова отново искам да направя едно уточнение: „Нали не сте забравили, че блоговият аз не (винаги) съвпада с авторовия? И любовните тегоби на блоговата аз нямат нищо общо с това къде е Петя в момента :)“ (от блога на Бени)

След като уточнихме, че най-вероятно не лея крокодилски сълзи някъде, да се върнем на днешното ми вдъхновение. Прекарах около 15 прекрасни минути в една книжарница и ако не бях сама и не ми беше мъчно за компанията ми, на която очевидно й беше скучно, сигурно щях да се застоя още дълго-дълго. И има защо…

„Книгата… не всеки познава удоволствието да разлиства чисто нова книга. И не защото не го е правил, а защото за него това не означава нищо. Но при мен нещата не стоят така. Спомням си как миналото лято разбрах, че книгата, която чаках от момента, в който прочетох последната от поредицата, ще се появи след цели шест месеца. Тогава ми се стори наистина много дълго, а пък и любопитството ме изгаряше. Затова при първата отдала ми се възможност си купих книгата… но на английски език. По принцип, когато човек чете книга написана на език, който не му е роден, за него това е трудност и до известна степен бариера. Но за мен това беше връзката. И чувството беше уникално, не мога да го сравня с нищо познато до сега. Твърдите корици и бели листи, неразлиствани преди. Но наистина страхотно беше, когато започнах да чета. Не мога да твърдя, че разбирах всичко, но някак отвътре усещах, че съм се насочила правилно. Но това не се случи само тогава. Става всеки път, когато отворя някоя от любимите си книги, дори и да съм я чела безброй пъти. Защото всеки път забелязвам нещо ново, което предишния път сякаш неволно съм пропуснала. За мен е истинско блаженство да чета. Защото ми позволява да мечтая, да се замисля какво ще стане на следващата страница с любимия ми герой. Освен това ми дава възможността да се замисля – дали ако имах възможността, бих написала това така?"

Из „Откровенията на една 16-годишна“ 

Книгата е… вечна любов. Помня в училище по литература винаги ни даваха по два списъка – избираема и задължителна литература. И обикновено и двама бяха изчитани за по-малко от месец (ако г-жа Попова чете това, нека знае, че съм й много, много благодарна за това, че добавяше литература по желание). След това започваше търсене на други книги от тези автори, а накрая библиотекарката започваше да ми препоръчва нейните любими книги, понеже до края на лятото оставаше още много много време. След това лятото между 11-ти и 12-ти клас преоткрих страстта си към Шекспир и изчетох наново всички негови произведения. След това опитах и в оригинал на староанглийски, с което малко ударих на камък (явно понякога и ниво Proficiency не стига за пълното разбиране на даден текст). Но пък от друга страна, днес се радвах като малко дете на това:

Сонетите на Шекспир, на лявата страница в оригинал, на дясната – превод от Валери Петров. Луксозно издание с дебели меки корици и прекрасно направени страници. Искам, искам, искааааааам! И след сесията, която тишичко ме побърква, планирам да я имам. С това слагам край на лиричното отклонение и се връщам към това, за което реално исках да говоря. Влязох, за да проверя цената на една книга, която всъщност дори нямаха, и докато я търсех, попаднах на десетина други, които искам да имам, прочета и накрая сигурно да заобичам. И с това май си допълних списъка с книги за бъдещо четене, единственият който всъщност си направих за новата година. Не са подредени по някакъв специален ред, някои да препоръчани, от други съм чела части, от трети просто някакъв летящ цитат ми е грабнал вниманието и просто съм решила, че може да си струва:

1. „Любовни упражнения“ – Ваня Щерева

2. „Образцов дом“ – Ваня Щерева

3. „Пътуване към себе си“ – Блага Димитрова

4. „Любов“ - Елиф Шафак

5. „18% сиво“ – Захари Карабашлиев

6. „Анатомия на илюзиите“ - Людмила Филипова

7. „Мъже“ - Цвета Стоева

8. „Възпитаните трупове пращат писма“ - Валентин Пламенов

9. „Нощ в Лисабон“ – Ремарк

10. „Любовта трае три години“ - Бегбеде

11. „Еднакво различни“ - Добромир Банев

12. „Обичах я“ – Анна Гавалда

13. „Усмивка почти" - Франсоаз Саган

14. ?

Надявам се скоро купуването да започне, със Сонетите, разбира се, които тотално изритаха от първенството „18% сиво“. Ех, старата любов ръжда не хваща :))