3 януари 2012 г.

По-добре късно? По-добре никога

Казах, че си Минало. Си Минало. Направи го пределно ясно. Бях пределно ясна. И още съм.

Странно е, че още пазиш номерът ми. И че имаш смелост да го набереш. Или глупост, мисля да заложа на второто. Как изобщо се сети за мен? Нали отдавна ми показа, че съм нищо. Нищо не знача и нищо не нося… Честитиш ми новата година, желаеш ми щастие, късмет, успехи, любов. Думите ти са банални, личи си, че просто си си търсил причина да се обадиш, докато накрая не изплюваш камъчето и казваш, че искаш да ме видиш. Не разбра ли, че след причинените болка и унижение, ти отдавна изгуби правото да се интересуваш как съм и както се случва с мен.

Разбираш ли, мъртъв си, не съществуваш. „Минало“ звучи твърде слабо, за да изразя колко съм приключила с теб. И понеже се изпусна, че ми четеш блога, знай, това е за теб. Лично и посветено. Приятно пътуване към на майната ти!

P.S. За всеки случай ще си запазя номерът ти. Недей се възгордява обаче, правя го само, за да не ти вдигна, ако пак решиш да се обадиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар