23 юни 2011 г.

Dilemma

Аз
съм
силна.
Уверена.
Щастлива.
Независима.
Зряла.
Осъзната.
Пълноценна.
Самодостатъчна съм…

В този момент ме поглеждаш. Усмихваш се.
Ръката ти се плъзва около кръста ми. Придърпваш ме и прошепваш „Целуни ме!“. Безмилостно.

Падам,
надолу,
към нищото.
Давя се,
в очите ти.
Потъвам,
в устните ти.
Безвъзвратно.
Неумолимо.
Отдавам се…

И само разумът ядосано подвиква:
– Хайде, ела на себе си!
А сърцето тихо, почти без сили прошепва:
 – Как да дойде на себе си, като е изцяло негова…

Няма коментари:

Публикуване на коментар