Dilemma

Аз

съм

силна.

Уверена.

Щастлива.

Независима.

Зряла.

Осъзната.

Пълноценна.

Самодостатъчна съм…

В този момент ме поглеждаш. Усмихваш се.

Ръката ти се плъзва около кръста ми. Придърпваш ме и прошепваш „Целуни ме!“. Безмилостно.

Падам,

надолу,

към нищото.

Давя се,

в очите ти.

Потъвам,

в устните ти.

Безвъзвратно.

Неумолимо.

Отдавам се…

И само разумът ядосано подвиква:

– Хайде, ела на себе си!

А сърцето тихо, почти без сили прошепва:

 – Как да дойде на себе си, като е изцяло негова…