Страх ме е да не разочаровам хората, които вярват в мен.
Страх ме да не наранявам по някакъв начин хората, които обичам. Страх ме е да не нараня тези, които обичат мен… може би това е важното уточнение, защото не винаги обичаните и обичащите съвпадат. А към последните може да бъдем наистина жестоки, без дори да го осъзнаваме…
Страх ме е да не спра да оценявам това, което имам. Страх ме е, че аз самата мога да спра да бъде ценена.
Страх ме е, че мога да загубя тези, които обичам. Страхувам се, че може би никой не се страхува да изгуби мен.
Понякога се страхувам да бъда сама.
Страхувам се, че може и да не открия призванието си.
Напоследък, колкото и да е странно и безпричинно, се страхувам от смъртта. Не от самия факт, че ще спра да съществувам, а от това колко ли недовършени неща ще оставя след себе си, колко неказани думи ще има, ненаправени жестове, несподелени мигове…
Страх ме е да не спра да оценявам това, което имам. Страх ме е, че аз самата мога да спра да бъде ценена.
Страх ме е, че мога да загубя тези, които обичам. Страхувам се, че може би никой не се страхува да изгуби мен.
Понякога се страхувам да бъда сама.
Страхувам се, че може и да не открия призванието си.
Напоследък, колкото и да е странно и безпричинно, се страхувам от смъртта. Не от самия факт, че ще спра да съществувам, а от това колко ли недовършени неща ще оставя след себе си, колко неказани думи ще има, ненаправени жестове, несподелени мигове…
Няма коментари:
Публикуване на коментар