19 март 2012 г.

Избирам си... щастие?

И тогава се случи немислимото – той си тръгна и с него светът не свърши. Тя си беше същата. Нито по-тъжна, нито по-щастлива. Нито по-себе си, нито по-друга. Съхрани се, по разни неведоми пътища. Понеже светът не започва с един мъж и определено не завършва с него. Нали любовта оставала, само мъжете се сменят? Наистина оставаше, тя нямаше да спре да обича себе си, такава каквато е. Никога. Никога нямаше да спре да бъде на първо място, дори когато другите я слагаха на второ. Никога нямаше да спре да си бъде най-важна. Беше наречена егоист от Егоистът. Усмихна се (накрая егоистите винаги успяват да се усмихнат). Беше се научила. От него. И за първи път светът не свърши. Въпреки потопът от сълзи.

Идваше пролет. Топла хубава пролет. Какво по-подходящо време да отвориш нова страница? Да си пишеш приказката на чисто. Както на теб ти харесва. Да избереш немислимото - да бъдеш щастлив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар