Винаги се интересувам „Как си?“,
от грижа, не от куртоазия.
Без изключение ти пожелавам „хубав
ден“, „лека нощ“ и никога не забравям „сладките сънища“. И стадото мечки.
Стана ми навик и хоби да те карам
да се чувстваш добре и комфортно. Да казвам винаги точните думи на правилното
място, да помня значещите подробности, да ти знам лековете за лошо настроение и
как да те разсейвам, когато си ядосан. Педантично да се нагаждам според
желанията ти, за да бъдеш доволен. За да спечеля благоразположението ти.
„Ако искаш мъжете да са добри с
теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще
те накарат да си платиш за това.“
Солено.
Даваш, даваш… В един момент
повишаваш глас и вместо извинение, се оказваш виновен. Оказваш се никой. И ти
обясняват подробно и нагледно, за да са сигурни, че са те стъпкали качествено. Да
не да повториш грешката си и отново да бъдеш добър. До къде можем да стигнем от
глупост?
Искам да ни пренапиша.
Заради грешките. Болката. Разочарованието. И горчивината в думите.
Ти ми казваш място и час. Аз не отивам, защото съм страхливка. И точка.
Game over. Thank you for playing,
Не се случваме. И заживяваме щастливо без да се познаваме.
Не ти ли звучи като happy end?
Искам да ни пренапиша.
Заради грешките. Болката. Разочарованието. И горчивината в думите.
Ти ми казваш място и час. Аз не отивам, защото съм страхливка. И точка.
Game over. Thank you for playing,
Не се случваме. И заживяваме щастливо без да се познаваме.
Не ти ли звучи като happy end?
Няма коментари:
Публикуване на коментар