Happy ending

Питам дали си зает, за да не ти преча.

Винаги се интересувам „Как си?“, от грижа, не от куртоазия.

Без изключение ти пожелавам „хубав ден“, „лека нощ“ и никога не забравям „сладките сънища“. И стадото мечки.

Стана ми навик и хоби да те карам да се чувстваш добре и комфортно. Да казвам винаги точните думи на правилното място, да помня значещите подробности, да ти знам лековете за лошо настроение и как да те разсейвам, когато си ядосан. Педантично да се нагаждам според желанията ти, за да бъдеш доволен. За да спечеля благоразположението ти.

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.“

Солено.

Даваш, даваш… В един момент повишаваш глас и вместо извинение, се оказваш виновен. Оказваш се никой. И ти обясняват подробно и нагледно, за да са сигурни, че са те стъпкали качествено. Да не да повториш грешката си и отново да бъдеш добър. До къде можем да стигнем от глупост?

Искам да ни пренапиша.
Заради грешките. Болката. Разочарованието. И горчивината в думите.
Ти ми казваш място и час. Аз не отивам, защото съм страхливка. И точка.

Game over. Thank you for playing,

Не се случваме. И заживяваме щастливо без да се познаваме.
Не ти ли звучи като happy end?