Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"
И ако това е вярно, моля те,
моля, нека се осъществи. Нека се обичаме. Постоянно, навсякъде. Нека си станем
банални, нека се изтъркаме, нека станем скучни и убием пеперудите, тръпките,
страстта. Нека се наобичаме. И после да си тръгнем. Защото вече не мога да
живея с мисълта, че това в мен ще трае вечно. Че си ме белязал завинаги. Че живееш
там някъде, съвсем близо до мен, а всъщност разстоянието помежду ни е вечност.
Че едва ли някога ще спреш да си ми всичко.
Нека се наобичаме, пък после си
върви. Дори, ако искаш, ще си тръгна първа. Ще угася свещите, грижливо ще
събера останките от „нас“ и ще изчезна преди да стана излишна. Понеже всичко ще
е свършило и любовта ще е мъртва. Ако имам късмет, завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар