14 март 2012 г.

Fairytale... gone bad?


Може би заради това и аз напоследък съм много тиха и много ми се мълчи. Понеже грандиозните решения всъщност се случват безшумно и е достатъчно само ти да знаеш за тях. Затова вместо да вдигам шум, чета приказки. Детски приказки. Чета за щастливия край. И се опитвам да повярвам в него. И в чудесата. Очаквам си тухлите-четворки с отворени обятия (Millita знае). Искам и очакването за пролет. И разни други неща. Време е реализмът да срита задника на песимизма. Не съм си чак толкова сърдита, че да продължавам да се наказвам. Затова гледам приказки и чета приказки. Ще си бъда сама фея и сама ще се спасявам. Големите момичета правят така.

Няма коментари:

Публикуване на коментар