Може би заради това и аз
напоследък съм много тиха и много ми се мълчи. Понеже грандиозните решения
всъщност се случват безшумно и е достатъчно само ти да знаеш за тях. Затова вместо
да вдигам шум, чета приказки. Детски приказки. Чета за щастливия край. И се
опитвам да повярвам в него. И в чудесата. Очаквам си тухлите-четворки с
отворени обятия (Millita знае).
Искам и очакването за пролет. И разни други неща. Време е реализмът да срита
задника на песимизма. Не съм си чак толкова сърдита, че да продължавам да се
наказвам. Затова гледам приказки и чета приказки. Ще си бъда сама фея и сама ще
се спасявам. Големите момичета правят така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар