* * *

Мога да разкажа за това как ми разтърсваш света с една-единствена прегръдка. Напълно достатъчна да всее смут в душата ми и дълго граденото ми равновесие да рухне. И да грейна, неприлично щастлива. От глупост. Мога да разкажа как после ме разочароваш и никога, абсолютно никога не се извиняваш. Но аз все пак ти прощавам. От глупост. Понякога си мисля, че имаш патент над усмивките и сълзите ми, само ти знаеш как да ги провокираш.

Мога да разкажа… но не искам. Трябва да спра да те пиша, вече не ми останаха думи за теб, а никак не ме бива да те рисувам с метафори. Спрях да те сънувам, да те мисля става все по-трудно. Не ми се живее с призрак от миналото, не искам вече да те храня с любов. След 519 дни те пускам да си ходиш. Само не мога да обещая да спра да те обичам. Но така или иначе, това вече няма никакво значение.