24 април 2012 г.

Welcome to my mess

Явно те обичам прекалено много, щом вече не оплаквам, когато ме нараняваш – не знам откъде ми хрумна, разтърсвам глава и се надявам мисълта да излети през ухо по избор. Остава си, а аз категорично отказвам да я мисля. Оооом, слагам край на мислите, оставям се на автопилот. Казват, че хубавите неща ставали бавно – аз днес ставах два часа. После упорито отказвах да се облека и се разхождах неприлично разголена. Съседите май са свикнали, дано обичат лилави чорапки. Оглеждам бъркотията около себе си и решавам, че ще я оставя така, да се развива и че дори може да излезе нещо от нея. Снимам я, добавям vintage effect и воала – правя изкуство.


Започнах да спя на три възглавници – две под главата, третата все в ръцете ми. Гушвам я и я притискам силно съм себе си. По някое време през нощта я изхвърлям от леглото, после се будя и си я търся обратно. Не се научих да спя с друг човек в едно легло, подлудявам като ме прегръщат, никога не съм искала аз да гушкам някого, а сега… мачкам възглавница с жълта патка на нея и си представям, че ми мирише на него, че го заключвам в ръцете си. После ми се иска да се отрека от тези си помисли и да се задуша с възглавницата.
Иначе полза от мълчанието има. Отсрещната страна започва да говори вместо теб. Остава неясно само дали в нарушената тишина има някакъв смисъл. Може би да мълчим е добре. Предлагам и да си държим очите затворени. И само да се целуваме. Така поне няма да открием нищо грешно в другия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар