Явно те обичам прекалено много,
щом вече не оплаквам, когато ме нараняваш – не знам откъде ми хрумна,
разтърсвам глава и се надявам мисълта да излети през ухо по избор. Остава си, а
аз категорично отказвам да я мисля. Оооом, слагам край на мислите, оставям се
на автопилот. Казват, че хубавите неща ставали бавно – аз днес ставах два часа.
После упорито отказвах да се облека и се разхождах неприлично разголена. Съседите
май са свикнали, дано обичат лилави чорапки. Оглеждам бъркотията около себе си
и решавам, че ще я оставя така, да се развива и че дори може да излезе нещо от
нея. Снимам я, добавям vintage
effect и воала – правя изкуство.
Започнах да спя на три
възглавници – две под главата, третата все в ръцете ми. Гушвам я и я притискам
силно съм себе си. По някое време през нощта я изхвърлям от леглото, после се
будя и си я търся обратно. Не се научих да спя с друг човек в едно легло,
подлудявам като ме прегръщат, никога не съм искала аз да гушкам някого, а сега…
мачкам възглавница с жълта патка на нея и си представям, че ми мирише на него,
че го заключвам в ръцете си. После ми се иска да се отрека от тези си помисли и
да се задуша с възглавницата.
Иначе полза от мълчанието има. Отсрещната
страна започва да говори вместо теб. Остава неясно само дали в нарушената
тишина има някакъв смисъл. Може би да мълчим е добре. Предлагам и да си държим
очите затворени. И само да се целуваме. Така поне няма да открием нищо грешно в
другия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар