16 април 2012 г.

Newsflash

И вместо да се отдалеча от теб, както всъщност исках, аз съм те подхранвала. Какво прозрение. И колко всъщност е бил грешен методът на самолечението ми. След като го спрях, реших, че съм добре понеже си налагах да бъда. Да не пиша, да не говоря, да не мисля. Понеже така правиш, когато някой да ти каже, че вече не си фактор в живота му – и той спира да бъде такъв в твоя. Но аз, разбира се, правя изводите със закъснение. И затова тази вечер стигнах до този, не със собствени средства, разбира се. Но показателите са налице, пустотата също. Сякаш съм попаднала на граничното място между убийствената болка и пълното безразличие. А съм била и на двете места. Когато болеше, исках да не чувствам. Когато не чувствах, предпочитах да боли, за да съм сигурна, че това все още съм аз. А сега… ако е възможно, искам да не се случва нищо, не и преди да съм готова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар