4 октомври 2012 г.

Приятелско

Искам бавно да се приближа до теб. Да те погледна изпитателно с очи и да погаля косата ти. Леко да те закача с пръсти, да усетя как косъмчетата по врата ти настръхват, и да се притисна в теб. Искам да затворя очи и да те целуна. Първо съвсем бегло да те подразня с устни и да се дръпна, след това целувката ми да става все по-настъпателна. Все по-страстна. Искам езика ми да открие твоя и заедно да се преплетат по онзи специфичен начин, от който се раждат пеперудите. Искам да ме целуваш и колкото по-дълго продължава целувката, толкова по-силно ръцете ти да се стягат около мен. Искам да ме накараш да забравя къде съм, да спреш мислите ми. Искам да правя любов с теб. Не секс. Не да се чукаме. Искам бавно, все едно за първи път, телата ни да се слеят. Искам да правиш любов с мен. Отново и отново. Докато остана без сили, без дъх, без думи. Докато ти станеш всичко и всичко си ти. Докато експлозиите в главата ми утихнат и настане най-вълшебната и влюбена тишина. И Вселената застине.

Тази вечер исках да ти напиша точно това. Исках да ти напиша, че през целият ден мисля за теб. С нежност. За съжаление така и не те открих в някое от виртуалните пространства, а да го кажа на живо… някои неща като че ли е хубаво просто да бъдат прочетени и да оставиш фантазията да рисува. Да оставиш другия да те мечтае. Да се надяваш, че и теб ще желаят така. Ако, разбира се, имах смелостта да го изпратя. Може би е по-добре, че не открих никой. Че запазих думите за себе си. Или се предпазих от едно разочарование, или само го отложих. Накрая времето ще покаже.


Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта —
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "Няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

Камелия Кондова

Няма коментари:

Публикуване на коментар