Всяка година по същото време

Понякога ми е толкова тъжно и криво, че дори и най-любимите ми хора и неща не могат да променят това. Понякога няма значение каква е причината, чувството е едно и също. На пропадане, на безизходица. Тежи, все едно някой е седнал на гърдите ти и те души. И ти се плаче, така ти се плаче, че искаш да излееш поне една кофа сълзи и да останеш празна. И после минимум още една понеже споменът те е връхлетял. Мислите ти се превръщат в затвор.

След не-им-помня-вече-броя епизоди на „Сексът и градът“, пакет чипс, много руска музика, малко терапевтично готвене и три часа прекарани на телефона, везните отново се накланят в неблагоприятната посока. Установявам, че около 30% от публикациите ми започват с „понякога“ или говорят за „понякога“. Явно „понякога“ всъщност е „доста често“ и трябва да спра да се държа така, все едно е някакво изключение. А имах прекрасни почивни дни прекарани с чудесни хора. И накрая, когато най-сетне останах сама за повече от час, ми просветна. Месецът, датата… 

Сълзите понякога потичат по-бързо и от пролетен порой. Днес не съм силна. Тъжна съм. Липсваш ми. В момента бих дала всичко само, за да те прегърна.

Happy ending

Питам дали си зает, за да не ти преча.

Винаги се интересувам „Как си?“, от грижа, не от куртоазия.

Без изключение ти пожелавам „хубав ден“, „лека нощ“ и никога не забравям „сладките сънища“. И стадото мечки.

Стана ми навик и хоби да те карам да се чувстваш добре и комфортно. Да казвам винаги точните думи на правилното място, да помня значещите подробности, да ти знам лековете за лошо настроение и как да те разсейвам, когато си ядосан. Педантично да се нагаждам според желанията ти, за да бъдеш доволен. За да спечеля благоразположението ти.

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.“

Солено.

Даваш, даваш… В един момент повишаваш глас и вместо извинение, се оказваш виновен. Оказваш се никой. И ти обясняват подробно и нагледно, за да са сигурни, че са те стъпкали качествено. Да не да повториш грешката си и отново да бъдеш добър. До къде можем да стигнем от глупост?

Искам да ни пренапиша.
Заради грешките. Болката. Разочарованието. И горчивината в думите.
Ти ми казваш място и час. Аз не отивам, защото съм страхливка. И точка.

Game over. Thank you for playing,

Не се случваме. И заживяваме щастливо без да се познаваме.
Не ти ли звучи като happy end?

Избирам си... щастие?

И тогава се случи немислимото – той си тръгна и с него светът не свърши. Тя си беше същата. Нито по-тъжна, нито по-щастлива. Нито по-себе си, нито по-друга. Съхрани се, по разни неведоми пътища. Понеже светът не започва с един мъж и определено не завършва с него. Нали любовта оставала, само мъжете се сменят? Наистина оставаше, тя нямаше да спре да обича себе си, такава каквато е. Никога. Никога нямаше да спре да бъде на първо място, дори когато другите я слагаха на второ. Никога нямаше да спре да си бъде най-важна. Беше наречена егоист от Егоистът. Усмихна се (накрая егоистите винаги успяват да се усмихнат). Беше се научила. От него. И за първи път светът не свърши. Въпреки потопът от сълзи.

Идваше пролет. Топла хубава пролет. Какво по-подходящо време да отвориш нова страница? Да си пишеш приказката на чисто. Както на теб ти харесва. Да избереш немислимото - да бъдеш щастлив.

Fairytale... gone bad?

„Момичето винаги е необичайно тихо, когато се разделя завинаги с някого в душата си.“ (Надинка)

Може би заради това и аз напоследък съм много тиха и много ми се мълчи. Понеже грандиозните решения всъщност се случват безшумно и е достатъчно само ти да знаеш за тях. Затова вместо да вдигам шум, чета приказки. Детски приказки. Чета за щастливия край. И се опитвам да повярвам в него. И в чудесата. Очаквам си тухлите-четворки с отворени обятия (Millita знае). Искам и очакването за пролет. И разни други неща. Време е реализмът да срита задника на песимизма. Не съм си чак толкова сърдита, че да продължавам да се наказвам. Затова гледам приказки и чета приказки. Ще си бъда сама фея и сама ще се спасявам. Големите момичета правят така.

Let it be

‎"...тъкмо осъществяването на любовта ще унищожи самата любов."

Блага Димитрова, "Пътуване към себе си"

И ако това е вярно, моля те, моля, нека се осъществи. Нека се обичаме. Постоянно, навсякъде. Нека си станем банални, нека се изтъркаме, нека станем скучни и убием пеперудите, тръпките, страстта. Нека се наобичаме. И после да си тръгнем. Защото вече не мога да живея с мисълта, че това в мен ще трае вечно. Че си ме белязал завинаги. Че живееш там някъде, съвсем близо до мен, а всъщност разстоянието помежду ни е вечност. Че едва ли някога ще спреш да си ми всичко.

Нека се наобичаме, пък после си върви. Дори, ако искаш, ще си тръгна първа. Ще угася свещите, грижливо ще събера останките от „нас“ и ще изчезна преди да стана излишна. Понеже всичко ще е свършило и любовта ще е мъртва. Ако имам късмет, завинаги.

Puzzle [2]

Аз съм пъзел, събери ме… част 1

~*~*~*~

Това е блог, не личният ми дневник. Спри да търсиш в думите ми нещо, което го няма. И не се случва. Просто спри.

~*~*~*~

Някои ходят по жени, други - по мъже. Ние предпочитаме да ходим по кръчмите.

~*~*~*~

Това му е хубавото на истинското приятелство - може да споделиш щастието си с всеки, но само един може да разбере проблемите и тревогите ти - и обикновено тя ти е напълно достатъчна.

~*~*~*~

Кучка, мръсница, патка... в българския език има много синоними за "тя разбра що за нещастник съм и вече няма нужда от мен".

~*~*~*~

Как да разбереш, че всичко е приключило? Ами много просто. Ти си изливаш душата, той ти отговаря с "добре". Свършило е.

~*~*~*~

И е толкова ужасно да кажеш на някого как се чувстваш и той да ти отговори с "Аз какво да направя?" Ами за разнообразие спри да се държиш като ЗАДНИК!

~*~*~*~

‎[Тя] Не знаеше защо не го харесват, в него нямаше нищо нередно, освен когато не се събуждаше с мисълта да й отрови деня...

~*~*~*~

Казват, че в миналото на всеки тъпанар седи по една жена, която го е направила такъв. А зад всяка кучка – някой мъж, който й е разбил сърцето. И какво излиза? Кое е първото? Кучката или яйцето?

~*~*~*~

А той си мислеше, че да разбива сърцето й, парче по парче, е по-милостиво от това да й каже, че повече не иска да има нищо общо с нея. Беше решил, че й прави услуга...

~*~*~*~

Откога „приятели с привилегии“ е нещо хубаво? Това просто е милият начин да ни кажат, че сме страхотни за секс, но не и да вложат каквито и да е чувства в нас.

~*~*~*~

- Откога хората станаха за еднократна употреба?

- Не хората, жените.

~*~*~*~

Печалната статистика е, че получавах всеки, когото поискам. И не задържах единствения, който си струваше.

~*~*~*~

Има ден на влюбените, защо няма ден на разбитото сърце?

~*~*~*~

И онзи моят поглед, с който те изгарях, от днес ще се нарича безразличие.

~*~*~*~

Понякога си обичам грешките, по един много мазохистичен начин... Предпочитам грешка пред пропусната възможност. А сърцето бие и разбито :)

~*~*~*~

Пеперуди, цяло ято пеперуди в стомаха ми. Все едно ги бях погълнала на закуска заедно с кафето. Цяла бурканче с пеперуди, летящи във формация, с намерение да пърхат около сърцето ми. Което е малко страшно, понеже в комплект с тях, вървят замъглено мислене и развързан език. Неоспоримите доказателства, че наистина съм харесала някого.  Поне вече знаех – не бих се примирила с нищо по-малко от пеперуди.

~*~*~*~

Има мъже, които могат само с погледа да ти секнат дъха и, още преди да са поискали, вече те притежават.

~*~*~*~

Не любовта наранява, тя сама по себе си е прекрасна. Наранява ни липсата на човека, с когото да я споделим.

~*~*~*~

Няма начин да накараш сития да усеща глад. И с любовта е така. Не можеш да накараш вече влюбения да се влюби.

The Agony and the Ex-tacy

Предрожденденен сдух. 

Мечтая си за мартини... около литър ще стигне.