25 юли 2011 г.

Самолечение

Ще мисля.
Ще пиша.
Ще говоря.
За теб, за теб, за теб!
Ще те сънувам.
Ще те измислям съвсем истински.
Ще си представям как те рисувам с устни.

Докато от толкова много употреба не започнеш да се изтъркваш, да избледняваш, да ставаш прозрачен и така докато не изчезнеш. Докато не забравя как ме гледаше и как звучи  от устните ти „обичам те“. Ако имам късмет, ще е завинаги.

Разбираш ли, лекувам се от теб. Съшивам си душата и си събирам парченцата сърце. Повторно разбито от теб. Лекувам се от теб. Не ми пречи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар