11 март 2011 г.

Откраднат миг

Влизаш тихо, на пръсти. Неканен. Вратата е заключена, но ти пак се промъкваш. Нахален си, искаш да си във всичките ми сънища и не мога да те изгоня. Сърцето си не можах да заключа. И да спра да мисля за теб не можах. Защото само теб искам. И ти продължаваш да идваш неканен. Махай се, друг вече спи при мен. Него трябва да сънувам. Но ти не чуваш, приближаваш се… 

Отварям очи, напълно будна, но пак теб виждам, спомням си…

Аз
И ти.
И вино. 
И свещи. 
И музика… тази, която само с теб бих могла да слушам. 
И стихове, в главата ми стихове. 
И е тъмно, и вали… 
Откраднат миг!

С теб крада сънища и мечти. С теб творя спомени, които после искам да забравя. Целуваш ме и ме опиваш. Ставам слаба и крехка, а ти целуваш ли и целуваш. С всяка целувка рана отваряш и после с целувки я лекуваш. И аз стена, стена в ръцете ти…

Прегърнеш през кръста и ми прошепваш, че ме искаш и в погледа ти се чете желание, да имаш тялото ми, че чак тръпки ме побият. И аз ще те искам, и аз те искам – душата ти, за мен! Искам грижата и вниманието ти. Усмивката ти и палавите ти думи, да ме караш да се чувствам жива, желана. Да ме омайваш. И да ме събличаш… и аз да те събличам. Да правим толкова любов, че да ме е срам да разкажа след това. Ето такива неща искам и то само от теб. Слабото ми място. С очите, които омагьосват и ръцете, който опиват и устни, които почти убиват. Влудяващ си, страстен, перверзен – точно каквато съм аз…

Това искам. А ти искаш едно тяло. Най-малкото, което една жена може да даде на един мъж.

Няма коментари:

Публикуване на коментар