25 март 2011 г.

Нека помълчим

Обичам очите ти. И усмивката ти обичам. Обичам устните ти. Мълчаливите ти устни. По-сладки от шоколад...

Ти знаеш, помня детайлите. Помня дати, дни, часове, минути дори. Помня годишнините, сантиментална съм. Днес е един от тези дни специални дни. Помниш ли неловкото ни кафе преди една година? Първото ни кафе. Закъсня. Аз бях подранила, нервно потропвах с крак и си представях как изобщо няма да дойдеш, а аз ще стоя и ще си чакам ли, чакам. Като се появи сърцето ми прескочи удар (дали беше само един…) 

Спомням си всичко - как беше облечен, мартеничката на ръката ти, какво си поръчахме. Спомням си… И неловкото ни мълчание помня. Година по-късно пак мълчим. Но няма значение… Винаги бих пила кафе с теб, за да помълчим заедно. Твоето мълчание е специално за мен. Както преди една година.

Всеки път, когато замълча, всъщност си говоря с теб...
Всъщност казвам хиляди неща, но все пак мълча...

Всеки път, когато замълча, връщам времето назад,
но не мога да го променя. И само мълча...

Всеки път, когато замълча, всъщност казвам, че не мога без теб... 
Но не бива ти да знаеш това.
И само мълча от страх да не те нараня, мълча...

Няма коментари:

Публикуване на коментар