16 март 2011 г.

Мълчанието на... телефоните

Вдигам телефона и звъня. Тут... тут… тут… свободно. Задържам повече, отколкото е учтиво. Никаква реакция. Избирам си друг номер, звъня. Отново задържам, никой не вдига. Това се повтори още няколко пъти преди да се откажа. Явно днес хората си бяха натикали телефоните на места, които са трудно достъпни. Или аз поне на това се надявах, когато си мислех как аз ще им ги натикам там…

Отварям skype – 20 човека на линия. От тях си говоря с 3-ма. В момента исках да чуя само един, един от онези горните, който не си вдигна телефона.

Аз: Здрасти
(след около 5 мин.)
Той: Здрасти
(мълчание)
Аз: Как си, какво става при теб
Той: Добре съм
(мълчание)
Аз: Тъжно ми е
(никаква реакция)
Аз: Кажи нещо
Той: Какво да ти кажа
Аз: Нещо хубаво, да се почувствам по-добре
Той: Не си уцелила човека.

Виртуален шамар. Мълча, вцепенена. Не знам как да реагирам, какво да кажа. Изобщо има ли адекватна реакция на такъв отговор? Не мисля. И толкова ли е трудно да си съпричастен към тъгата на някого? Мисля, че отговорът се подразбира. Тук не важат оправдания от типа „имам работа” и „зает съм”. Не и когато знаеш, че този човек ще бъде до теб без значение кога и за какво го потърсиш.

Осъзнавам се, прощавам, забравям. Поставям теб и твоите чувства пред моите. Явно имаш причина, оправдан си. За добро или за лошо. Дори, когато грешиш пак си прав. И да ти се разсърдя не мога.

Взимам отново телефона. Последен номер, последен опит. Вдигат ми. Говорим. Общи приказки, за времето. Споделям. Мълчание. „Не знам какво да ти кажа”. Тишина. Казвам „чао” и затварям. А преди винаги ме разбираше, винаги ми беше опора. Винаги беше до мен без значение имах ли нужда или не.

Седя и си мисля. Явно е прекалено да очакваш от хората да се държат с теб така, както и ти с тях. Май дори е прекалено да имаш изобщо някакви очаквания. Ако ти трябва утеха и разбиране, трябва да разчиташ само на себе си. Доста е наивно да си мислиш, че ако имаш какво да кажеш, ще се намери кой да те изслуша. Най-вече хората, който са твърдели, че винаги ще бъдат до теб без значение какво се случи. Че винаги ще бъдеш близък на сърцето им човек. Хората се променят... обикновено в човека, който са твърдели, че никога няма да бъдат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар