19 март 2011 г.

Писмо до моите “просто приятели”

Съдейки от сравнително малкия си опит, през различните етапи от живота ми приятелството значеше за мен различни неща. От 1 до 7-ми клас беше лесно – избирах човека, с когото ще деля чина, домашните, оценките, мислите и свободното си време. Наричах го най-добър приятел.

Да, но за някакви си седем години нещата се усложниха. Станах много „отворена” и „заета” и така израснах като личност с няколко различни лица, всяко от което си има приятел, който го допълва и доразвива. Приятел, който не е най-добър, по-малко добър или лош, а просто приятел. Приятел, който заслужава моите обич, уважение, подкрепа и разбиране. И който се надявам, че ще бъде винаги до мен. Моите сродни души.

Тя е Цуци. Аз пък съм Муци… или пък беше обратното? Аз съм Пипи, тя пък е Куку. Или пък и двете сме малко куку, трудно е да се каже :D С нея споделяме много страсти – към стиховете, алкохола, мъжете, бананите… и други съвсем невинни неща, като овце и мечки. С две думи, не ни е скучно. Лесно се общува с нея – без значение слушаш ли или говориш. И макар темата за „иди”-тата да е най-актуална напоследък (тя си знае) има още и още. Освен, че е умна и е хубава, дочувам, че готви добре и прави и страхотни подаръци. С две думи – мацка-мечта!

Благодаря ти, Бебо, че си до мен, когато искам да споделя всичко хубаво и лошо, което ми се случва, и най-вече, когато ми се мрънка. Че ме слушаш безмълвно, без да ме упрекваш, без да ми даваш съвети и без да ми създаваш напразни надежди. Мерси, че винаги имам рамо, на което да поплача. Знам, че винаги мога да разчитам на теб, независимо от разстоянието и това колко много се променихме с теб напоследък.

Малчо, ужасно съм ти задължена, че си такава оптимистка и винаги ме зареждаш с положителна енергия. Ти си единствената, която ме кара да се смея без причина, да съм вечно ухилена и да ми се правят глупости. Благодаря, че ми вървиш по акъла и не оспорваш дивотиите ми, а напротив – готова си да ги споделиш. Знам, че е необходимо само да звънна, за да обикаляме цял ден града, да крещим и пеем по улиците, да танцуваме до припадък и после заедно да ни болят краката. И че ми правиш косата, когато те помоля :D

Тя е Кот-енце. Крехка, деликатна, но и много силна, и много специална. Здраво стъпила на земята, уравновесена, знаеща какво иска и как да постигне. Много респектираща, поне на мен така ми действа. И голяма купонджийка, чувства се гузно, ако трябва да й отказа излизане. Най-добрият партньор за белот и най-добрата компания за Spider.

Слънчице, мерси, че те има и си такава страхотна приятелка. Мерси, че ме вкарваш в правия път, и когато се наложи ме смъкваш на земята. Че ми казваш всичко в очите, дори и да знаеш, че това ще ме нарани. И заради това, че винаги си готова да философстваме по skype до сред нощи. Жалко, че това напоследък се случва много рядко. Липсваш ми!

Той е Ангел-че. Моето лично и прекрасно ангелче. Ако бях мъж, сигурно щях да съм като него. Много луд, много позитивен, много обичащ. Надува ми самочувствието на творец до невъобразими размери и ме кара да се чувствам истинска мацка във всеки един момент. Аз съм неговата прекрасна „сестричка”, която той покровителства. Мога да му кажа всичко без срам или притеснение. И знам, че е взаимно. Аз съм тази, на чието рамо може да плаче, да се оплаква или да се смее. Доказателството, че разстоянието няма значение.

Кодово име – Кавалерът. Историята ни – трудна за описване. Ученическата ми любов. Появи се в живота ми точно, когато имах най-голяма нужда от помощ. Измъкна ме от депресията. С обич. Мерси, за глупостите, които сме правили, за утехата, която си ми давал, за двучасовите телефонни разговори, за разбирането. Винаги ще си останеш много специален за мен.


Аз съм ваша приятелка и ставам за всичко.


P.S. Тук трябваше да присъства още едно име. Още един човек. Но понякога човешката глупост и гордост разваля приятелствата. Въпреки всичко казано и направено, за него мога да кажа само хубави неща. Би било чудесно, ако и той можеше да направи същото…

Няма коментари:

Публикуване на коментар