Искам да вали – дни и нощи, седмици, месеци. Само да вали и да не спира. Да потекат кални потоци и всичко да изчезне. Да се скрият сълзите ми, в които искам да те удавя, да забравя, да те няма. Искам гръмотевици да разцепват въздуха, за да не чуеш как викам името ти, как се моля да се върнеш при мен. Нека да вали. Да вали и да не спира…
А навън е пролет. Слънцето грее и животът продължава. А в душата ми е есен и само валят лъжливи обещания и попарени чувства. Нека вали. Искам сълзите да отмият болката, да отмият чувствата. Да забравя – и теб, и спомените, и тази част от мен, която още те обича, въпреки всичко.
А навън е пролет. Слънцето грее и животът продължава. А в душата ми е есен и само валят лъжливи обещания и попарени чувства. Нека вали. Искам сълзите да отмият болката, да отмият чувствата. Да забравя – и теб, и спомените, и тази част от мен, която още те обича, въпреки всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар