11 април 2011 г.

Монолог

Има ли граница, след което вече да не можеш да продължиш? Има ли определено доза любов, която можеш да даваш на някого, без да получаваш обратно, и накрай да се изчерпиш? Има ли определен брой сълзи, определени за един мъж и накрая просто да останеш суха? И празна? Пуста…

До кога можеш да раздаваш душата си без да искаш нищо в замяна? Има ли капка, която прелива чашата и ти просто спираш… да обичаш, да чувстваш въобще? И колко пъти може един и същи човек да ти разбие сърцето? Един?! Не, хиляди. Всеки път той бавно, малко по малко гази парченцата останали от малкото ти сърце и те се смилат, и стават на сол. Кой ще иска да събере такова сърце? Кого изобщо ще допуснеш до себе си, за да се опита да го направи?

Кога разбираш, че си спрял да обичаш? Разбираш ли някога? Нали вечна любов нямало… колко тъп предразсъдък!

Няма коментари:

Публикуване на коментар