15 април 2011 г.

Да направиш добро

По принцип рядко давам пари на хора, които просят. Понякога, защото аз самата нямам, в други случаи, защото съм виждала как с изпросеното си купуват цигари или алкохол, вместо храна за себе си и страдащите им семейства. Затова и не давам милостиня. Но това, което стана днес, не съм и предлагала, че може да се случи…

В хотела, където работя влезе жена да проси. Изглеждаше зле – мръсна, измъчена. Стана ми жал, ако разполагах с пари в този момент, сигурно щях да й дам. Но нямах. Казах й, че съжалявам. Наистина съжалявах – за това, че не мога да й помогна, самата нея за положението, в което се намираше. „Тогава ме почерпи нещо“ – това бяха следващите й думи. Явно беше гладна. Става ми още по-мъчно. Единственото, което имах беше пакет с обикновени бисквити. Взех една салфетка и й завих десетина. Тя ми благодари, като започна да нарежда да ми се случват все хубави неща. След това излезе, вратата след нея остана отворена…

Отидох да затворя и се загледах след нея. Жената пресече улицата и се спря до едно кошче за боклук. Очаквах всеки момент да започне да рови вътре, но… тя изхвърли бисквитите ми!

Останах безмълвна.


Няма коментари:

Публикуване на коментар