Предупреждение

Здравей,

знам, че още не се познаваме, но искам да ти напиша това. А може би знаем кои сме, но пътищата ни още не са се преплели. Искам да знаеш някои неща за мен, да бъдеш предупреден за това, което те очаква, за да знаеш струва ли си изобщо да започваш. Вярвай на това, което четеш, истина е, а не празни приказки. Тръгнеш ли по този път, връщане няма. А аз не искам да се нараняваме. Преди време пак разказах, но той не ми повярва. И после съжали, аз не искам и ти да съжаляваш. Затова слушай…

Първо нещо хубаво – добра съм. Никога няма да ти повиша глас, никога няма да ти се развикам. Направя ли го, значи наистина си направил нещо ужасно. И да те ревнувам няма. Ще ти вярвам, много. Да, пак ще те питам къде си бил – защото искам да бъда част от живота ти, не защото искам да го контролирам. Затова и никога няма да се сърдя, ако ще излизаш с приятели. Или с приятелки. Бих била наистина щастлива, ако взимаш и мен от време на време.

Трябва да знаеш, че съм досадна. И не се задоволявам с малко. Ще искам вниманието ти, ще искам да усещам, че си до мен, че мога да разчитам на теб, ако ми се наложи. Или пък просто да поговоря с някого. Ще очаквам да си насреща, да ме вдигнеш, когато пропадам. И да ме разбираш ще искам. Да държиш ръката ми, да триеш сълзите ми. Да ми казваш, че всичко ще е наред, дори и да не е така. Да знаеш какво да ми кажеш, ако поискам да чуя нещо хубаво. Да мога да бъда истинска с теб, а не да ме е страх да се разкрия, защото може да не харесаш истинското ми аз. Често се оплаквам, донякъде го правя несъзнателно, но знам, че дразни хората. Вероятно и на теб ще мрънкам, така че не се страхувай да ми кажеш, когато прекалявам. И да се мръщя ми се случва, хубавото е, че бързо ми минава – след 2-3 минутки съм като нова. И още нещо – не се шегувай с мен, никога. Просто не ми понася, само ще си навлечеш гневът ми. Личната ми самоирония работи само когато аз самата се бъзикам със себе си. Затова и понякога съм труден характер… Като бонус обаче никога няма да те карам да ходиш с мен по магазините или пък да харесваш приятелките ми. Освен това никога не бих ти поискала пари, освен ако много не ми се налага. И няма да очаквам някое яко парцалче или дрънкулка. Или пък винаги да ми плащаш сметката. Ще искам други неща…

Искам, когато ме целуваш да затваряш очи, да си мисли за мен, само за мен, единствено за мен. Да си мислиш много за мен и да се усмихваш, когато си спомняш моята усмивка и моментите, които сме прекарали заедно. Искам да те очаровам, вдъхновявам, да чувстваш, че можеш да ми каже всичко. Да харесваш и хубави, и лошите ми страни. Да ме харесваш и сериозна, и весела, и тъжна, и ядосана, и държаща се лудо. Да не се плашиш от моята импулсивност, а напротив - да живееш с моето темпо, с моят ритъм на живот. Да ме изненадваш, да ми се обаждаш през нощта само, за да ме питаш дали теб сънувам. Да ме предизвикваш, опияняваш, да ме кара да летя щом съм до теб, всеки път да е различно, неповторимо. Никога да не ни е скучно. Да не се опитваш да ме променяш, защото няма да мога.

И да ме обичаш, и аз да те обичам. Защото веднъж допусна ли те до себе си, ще те обикна много, с цялото си сърце, безумно, разтърсващо. И ще съм готова да те последвам навсякъде. Искам да ме питаш, да искаш да знаеш всичко за мен. Да помниш кои са любимите ми цветя и да ме изненадваш с тях, когато се видим. Да знаеш какво точно искам за рождения си ден, за Коледа… Да ме караш да те желая. Да правиш любов с мен, много, навсякъде. И да бъдеш истински, точно както мен самата…

Може би искам твърде много, един път вече ми казаха, че очакванията ми са нереалистични. Може, не оспорвам, че искам. Но аз не просто искам, искам и да дам. Да се раздам цялата, защото имам какво да предложа. Ако и ти мислиш, че искам твърде много, сега е моментът да се откажеш, защото аз с по-малко няма да задоволя. Вече не. А и на теб няма да ти е добре, щом не можеш да ми дадеш всичко това от сърце. Насила обич не искам. Затова по-добре сами, отколкото зле придружени.

P.S. И искам да четеш! Колкото повече, толкова по-добре :)