17 април 2011 г.

За грешките и житейските уроци

Мисля си за един отдавнашен разговор с Радито (една от сродните души). Тя ми разказа за едно от вярванията на маите, според което всички души се познават много преди да слязат на земята. Там те сключват своеобразни договори помежду си – за това какво ще се случи на човек по време на земния му път и какви уроци ще научи – да се научи да обича, да вярва, да бъде добър, да разпознава грешките си и да не ги повтаря. Ако душата не разбере предопределеният й урок, тя е обречена да повтаря грешката си, докато не извлече опита от нея. Направи ли го – издига се в йерархията.

След разговорът нямаше как да не се замисля и за моите грешки… и за това колко пъти съм казвала, че съм си научила урока, докато не повторя, потретя дори, същото действие, надявайки се на различен резултат. Аз явно съм от непоправимите оптимисти – винаги очаквам различен и по-добър резултат, дори когато шансовете за последното клонят към нула. Или пък просто е наивно – зависи от гледната точка. Но накрая уроците се научават.

За живота:
  • Научих, че ако имаш цел и упорито я преследваш, накрая ще я постигнеш. Но научих също, че трябва да знаеш кога да се откажеш, защото често вкопчени в желанието си да постигнем нещо, забравя защо изобщо искаме и нужно ли ни е то вече.
  • Научих, че границите съществуват само ако ти си ги поставиш. Решиш ли, че не можеш да направиш нещо, дори целият свят няма да може да те убеди в обратното.
  • Научих, че не трябва да се ядосваме за неща, които не зависят от нас. Научих, че ако не мога да променя ситуацията, трябва да мога да променя отношението си към нея.
  • Научих се да вярвам в силата на положителната мисъл.
За хората и приятелството:
  • Научих, че е трудно да се определи границата между това да не нараниш нечии чувства и все пак да можеш да защитиш това, в което вярваш.
  • Научих, че не можеш да помогнеш на някого на сила, независимо колко са ти добри намеренията. Просто можеш да бъдеш човек, който винаги е готов да помогне, ако някой се нуждае от теб.
  • Научих, че приятелите ти няма винаги да са до теб. Научих, че не трябва да очакваш да бъдеш спасен, ако започнеш да пропадаш. Трябва да можеш да се оправиш сам – за добро или лошо.
  • Научих, че хората се променят – най-често в човека, когото са твърдели, че никога няма да бъдат. Но въпреки това продължаваме да ги обичаме.
  • Научих, че едно приятелство трябва да се подхранва равностойно – ако другата страна установи, че може без теб, нищо не можеш да направиш.
За връзките:
  • Научих, че никога не трябва да започвам връзка без да имам чувства или когато не съм сигурна в последните. Или ако мисля, че тази връзка ще е грешка, въпреки че се чувствам привлечена.
  • Научих, че ако усещам, че нещо не е както трябва, то няма смисъл да продължавам да го правя, очаквайки различен резултат. Търпението не винаги е добродетел.
  • Научих, че от прибързаното „Обичам те“ боли най-много, независимо ти или някой друг произнася думите. Истинската и дълбока любов идва с времето, другото е просто еуфория и пеперуди в стомаха.
  • Научих, че да ти разбият сърцето не боли толкова много, колкото когато ти разбиваш нечие сърце.
  • Научих (колкото и да не ми се искаше), че голямата разлика в годините е пагубна за една връзка.
  • Научих, че едно от най-ужасните неща е да поискаш обратно човек, от когото вече си се отказал.
  • Научих, че незаменими хора няма. Има само незабравими.
А колко още ми предстои да уча…

Няма коментари:

Публикуване на коментар