Just Amazing

Сигурно помните писмото до „моите просто приятели“. Да се надяваме, че и те го помнят, защото много ги обичам всички тези прекрасни същества, които правят животът ми по-хубав и смислен. Във въпросното откровение обаче един човек липсваше. Някак усещах, че не му е мястото там. И не защото не ми е достатъчно близък или нещо подобно, той просто заслужава писмо, посветено изцяло и само на него. И след днешния ден, когато въпросния индивид пропътува повече от 200 км, само за да ми каже – „Ей, сега ще дойда да те видя“ и с това си изречение да ми скрие граматиката (буквално, защото започнах да пелтеча), не мисля че има по-подходящ момент от този да му напиша колко удивителен смятам, че е.

Той е Ванката и е прекрасен! Живее на Острова и го виждам един път годишно, ако имам късмет. Ние двамата сме живото доказателство за това, че приятелството от разстояние може да съществува и дори да бъде по-силно от това, което хората имат като се срещат всеки ден.

Имам си приятел, който обича да ми звъни в 4 сутринта от някоя дискотека в Англия, за да ми каже, че си мисли за мен. Или че мисли да се бие с някого. Или да ми направи мръсно предложение :D Или просто да ме пита какво правя (какво ли мога да правя по това време и аз самата често се чудя…).

Имам си приятел, който е две глави по-висок от мен, но това не ми пречи да му се мятам на врата, за да го гушна. Много е готин за гушкане :р А аз до него се чувствам като тапичка… или като фъстъче :D По избор.

Имам си приятел, който знае всичко за мен и въпреки това ме обича. Който ме е виждал и щастлива, и тъжна, и влюбена, и с разбито сърцето и на чието онлайн рамо съм плакала не една вечер. И с който съм осъмвала не една сутрин пред скайп… в 4, 5, 6 сутринта…

Имам си приятел, който от време на време ползвам за английско-български речник :D Той мен – за правописен такъв. И понякога за енциклопедия, за помощ, ако не мога да се оправя с някоя компютърна програма. Или пък да оплюя някой мъж… :D Той винаги е насреща.

Имам си приятел, с когото стават най-уникалните разговори. Смяла съм се от сърце, през сълзи на нещата, за които сме си говорили. Имам си приятел, с когото съм водила най-откровените разговори. И може би само той знае всичките ми тайни. Имам си приятел, който ме разбира. И не ме съди, и дава съвети. И ми е помагал, когато най-малко съм очаквала това от него.

Имам си приятел, който днес пропътува половин България, като на шега, за да се види за един час с мен. А аз все още си мисля, че сънувам!

Имам си приятел, за когото бих направила всичко. С когото ме свързва много. Дори си имаме наш Плейлист. Той е просто Amazing (точно като нашата песен).

Имам си приятел, когото обичам с цялото си сърце и за когото думите никога няма са стигнат да опиша колко е специален! И аз съм една голяма щастливка!

Ванка, слънчице, съкровище, обичам те!