Знам, че не мислиш за мене
и че стиховете ми не четеш.
Аз съм просто отминало време,
което в теб не остави следи.
Затова реши да си тръгнеш.
Събра си слънцето, луната, звездите,
мечтите подарени си взе…
А на мен ми остави отломки -
парченца разбито сърце,
в което някога живееше ти.
Знам, че не мислиш за мене,
аз пък за друго не мисля.
Дните се нижат един подир друг
и ти ставаш все по-далечен.
Спомен, който безумно обичам,
спомен, от който все по-силно боли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар