24 април 2011 г.

Обсебена

Руска музика и размисли… Може би повече размисли и по-малко руска музика. И стихове. И свещи. Допивам втората си чаша вино… Пуши ми се. Колко ли гряха ще ми се съберат тази вечер? Дилемите в 2 през нощта не водят до нищо добро, особено ако са свързани с мъж. То в този час с какво ли друго могат да са свързани? Чета стари разговори. Хронологията в skype е коварно нещо, по подразбиране не трябва да се пази изобщо, а не както е зададено „завинаги“. Особено, когато примерите и опитът ти сочи, че всичко е мимолетно.

Ако искаш да бръкнеш в раната, това е начинът. Действа безотказно. Получаваш съвсем реалистичен виртуален шамар за това какво е било и какво никога повече няма да е. Наливам си трета чаша, макар виното да се преглъща все по-трудно. Но не толкова, колкото старите ни разговори… Да ти се обадя ли? Да пратя смс? Какъв смс, по това време, какво ли ще си помислиш? Каквото и да е, едва ли ще е много далеч от истината. Често ме е яд колко добре ме познаваш.

Започва „нашата“ песен – т.е. тази, с която те асоциирам, ние така и не си избрахме наша. Колко хубаво – мислех си, че е невъзможно картините в главата ми да станат още по-ярки. Можело значи (въртя телефонът в ръката си – не съм набирала номерът ти от години, но още го помня наизуст). А навън е ужасно студено, мразя краят на април – времето е измамно, а аз така искам гореща пролет. Както преди – да лежа на гърдите ти и да слушам сърцето ти. Нищо че в ударите му не се чете моето име.

Руска музика и размисли… Може би повече руска музика и по-малко размисли. И стихове. Свещите изгоряха, виното свърши, а вкусът на тютюн е още в устата ми. Последното само ми припомни как с теб деляхме по цигара в леглото. И все за очите ти мисля. Обичам ги… Тази вечер съм обсебена от мисълта за погледа ти. И ми харесва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар