27 юли 2011 г.

Самолечение

Изтрих…
~ хронологията на всички наши разговори, всички изпратени съобщения, дори смс-ите не прежалих;
~ всички публикации във fb – понеже 90% или бяха харесани от теб, или бяха коментирани, а на по-старите и „обичам те, съкровище“ пишеше… (тъпо, тъпо онлайн общуване, половината ни връзка там премина *потребителят си блъска главата в монитора*;
~ и бележките – първо любовните стихове, от влюбения период (моля те, не й посвещавай стиховете на Превер, аз за теб ги писах!) и тези на caribiana махнах – да не личи колко ми липсваш;
~ старателно направих така, че да не виждам, когато си на линия и какво публикуваш в социалните мрежи;
~ скрих снимките ни – от девет папки в десета, после я кодирах и я направих „невидима“;
~ опаковах в кутия всички неща, които си ми давал, дори два стари билета за кино прибрах (нали ме знаеш, сантиментална съм), и кутията скрих, за всеки случай;

И май с това чистката приключи. Остана ми една снимка в телефона, с която ми звъниш. Но ти не се обаждаш, така че... Следващите два месеца съм в безопасност, поне ще си далеч от очите. До рождения ти ден, когато ще ти направя безумно скъп подарък с много любов (понеже обичам да правя подаръци на хората, които обичам), иди ме разбери – жена! А след това… ще избягвам твоите места и нашите места. Ще се зарина с учене. И работа. И писане. И няма да те обичам. Бих направила всичко за теб, но не и това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар