Блъскай, хвърляй, викай, слушай кофти музика, депресирай се, прати всички по дяволите, затвори се сама и се тъпчи с шоколад, плачи, удави се в сълзи ако щеш, самосъжалявай се, псувай го, проклинай го, и себе си, и миналото ви и спомените, всичко, което сте имали, обичай го, мрази го, искай го, после го отричай! Кажи на идиота, който не те оцени, какво мислиш за него! Отдай се на болката си, докато накрая не се погледнеш в огледалото и видиш каква жалка картинка си – не приличаща на себе си, подпухнала, рошава, бледа, изтерзана и не се спреш. И в мига, в който го направиш, гледай да е завинаги. Ти няма да се промениш. И той няма да се промени. А не си струва два пъти да страдаш за едно и също нещо. Особено, когато знаеш, че то не страда за теб!
Няма коментари:
Публикуване на коментар