5 юли 2011 г.

Най-хубавото тепърва предстои…

Юни свърши. Не мога да повярвам. Че свърши. И че го преживях. В последните му дни имах силните съмнения, че нервите ми няма да издържат, а разумът отдавна беше спрял да ми е пръв приятел. Не ми се навлизат в подробности, а и вече на няколко пъти си изливах мъката тук. Не искам да се концентрирам върху негативни неща. Този пост ще е по-различен. Една позитивна гледна точка. Едно очакване за лято.

Направила съм си „To Do List“ (за да не взема да пропусна неща, каквато съм разсеяна). Последният обикновено се съставя по Нова година, но тъй като не свързвам последната с ново начало, избягвам да си прави списък с нелепости, които сама знам, че няма да изпълня. Но сега, за лятото, го усещам някак по-различно. Самата аз имам нужда от промяна, да направя нещата, които ще бъдат добри за мен. Да си доставя удоволствие. Да се почувствам удовлетворена.

Цел №1 е един курс по испански… който всъщност беше и основната причина миналия месец да се държа като пълна параноичка, но там се пооправиха нещата. Така че единственото, което трябва да направя е да си седна на мекото продължение на гърба и да чета. А след сесията, това изобщо не ми изглежда страшно.

Другото, за което копнея са едни вече хиляди пъти измечтани 4 дни в Черноморец. On my own for a change. Ей така, да ми е готино. Да не ми пили никой на главата какво, защо и как. И да ме види и мен малко слънцето. Мисля, че му липсвам :D

Планирам да направя много, много, много снимки. И най-накрая да се науча да използвам някоя свястна програма за обработката им, че с тази, която ползвам в момента си е жива излагация. Така че, очаквайте снимков материал скоро ;)

Искам и да чета – хубави, нормални книги, а не закони и тухли от по 600+ страници. Четенето определено ми липсва като дейност за почивка.

Мисля да спя – и това съвсем сериозно. Искам да си наваксам за безсънните нощи прекарани в учене, работа или в мисли, за хора, които не заслужават. Усещам как пижамата ще ми стане любимата дреха :р

От плана има и две по-драстични точки – смяна на прическата и tattoo. Или ще променя дължината, или цвета. Но нещо не мога да събера смелост :( С tattoo-то е малко по-сложно, от финансова гледна точка, а и искам да е временна като за начало, ако все пак след време размисля.

Друго, друго, какво друго… ами да се радвам на това, което ми се случва. И да не си пълня главата с глупави мисли. Да се усмихвам, ето такива простички неща. Искам едно хубаво, горещо и спокойно лято. За първи път от 8 месеца насам чувствам, че живея. За себе си. Истински…

Няма коментари:

Публикуване на коментар