Има време за всичко

Може би ще има и време, когато ще спра да те обичам.

Беше както някога. Онова хубавото „някога“. Едно много далечно и минало време за малко се възроди. За секунди. И после угасна. Един достатъчно дълъг миг, за да се убедя каква добра лъжкиня съм. Умело играя пред другите. Но не достатъчно, за да заблудя себе си.

Подари ми един миг на загриженост, на внимание. Един разговор, от който така се нуждаех, желанието най-после някой да ме изслуша, да повярва в мен, а не да чуя отново „откажи се“. Подкрепи ме, вдъхна ми сили. Избърза сълзите ми. Разсмя ме, когато другите дори не можеха да ме накарат да се усмихна. И после ръката ти през кръста ми, погледът, в който танцуват дяволчета… Както някога. 

Нали времето лекувало? Е, питам, кога точно започва да го прави, че май давностният му срок изтече…