2 февруари 2012 г.

Talking to myself... like a crazy person

- Тъжно ми е…
- Искаш ли да те прегърна?
- Далеч си.
- Представи си, че съм при теб.
- Това и правя.
- Какво правим?
- Говорим си. Галиш ми лицето.
- Така е хубаво.
- Нали. Обаче другото не е.
- Кое?
- Че изобщо не водим този разговор. Че си само в главата ми.
- Поне е хубава глава.
- Пълна със спомени. Искам да ме стоплят.
- Може и да стане.
- Не вярваш, нали?
- Не. Не ти трябват. И аз не ти трябвам.
- Между нужното и желаното има разлика.
- Да.
- Липсваш ми.
- Съжалявам. Нищо не мога да направя.
- Знам, но сега си с мен.
- Само в главата ти.
- Е, не можеш да имаш всичко. На живо. А така го имам.
- А какво искаш?
- Да ти разкажа, имам толкова много за разказване.
- Напиши го.
- Не ми се пише вече. Тъжно ми е.
- Тъжна не си красива.
- Не искам да съм красива.
- А какво искаш?
- Това вече ме пита.
- Чакам отговор.
- Да ме прегърнеш и да заспя в ръцете ти.
- Винаги…

Мислите понякога са толкова послушни. Особено, когато изпълнявам собствените им желания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар