Talking to myself... like a crazy person

- Тъжно ми е…

- Искаш ли да те прегърна?

- Далеч си.

- Представи си, че съм при теб.

- Това и правя.

- Какво правим?

- Говорим си. Галиш ми лицето.

- Така е хубаво.

- Нали. Обаче другото не е.

- Кое?

- Че изобщо не водим този разговор. Че си само в главата ми.

- Поне е хубава глава.

- Пълна със спомени. Искам да ме стоплят.

- Може и да стане.

- Не вярваш, нали?

- Не. Не ти трябват. И аз не ти трябвам.

- Между нужното и желаното има разлика.

- Да.

- Липсваш ми.

- Съжалявам. Нищо не мога да направя.

- Знам, но сега си с мен.

- Само в главата ти.

- Е, не можеш да имаш всичко. На живо. А така го имам.

- А какво искаш?

- Да ти разкажа, имам толкова много за разказване.

- Напиши го.

- Не ми се пише вече. Тъжно ми е.

- Тъжна не си красива.

- Не искам да съм красива.

- А какво искаш?

- Това вече ме пита.

- Чакам отговор.

- Да ме прегърнеш и да заспя в ръцете ти.

- Винаги…

Мислите понякога са толкова послушни. Особено, когато изпълнявам собствените им желания.