Midnight

Излизам от банята и вървя на пръсти, докато по земята след мен се образуват малки локви. Водата се стича от мен и ми напомня на един пролетен дъжд, под който танцувах, докато не станах вир-вода. Присядам на ръба на леглото и топлата струя на сешоара започва да гали косата ми. Приятно е, тихото му бръмчене унася. Кичурите започват да се разделят и една след друга къдриците ми започват да се подреждат. Леко повдигам ръка и топлият въздух започва да целува вратът ми. Усмихвам се и настръхвам. Шепне ми за лято, за една гореща нощ, за която не беше виновно времето. За шеговитото ми „ела“ и предизвикателното му „ще дойда“. И после неговия дъх и устни, които оставяха белези по тялото ми, за да се знае, че това е неговата територия и той не може да бъда изместен. И ръцете му, за докосването, което никой друг не успя дори да наподоби, едновременно нежно и грубо, докато ме правеше своя. Едно непредотвратимо сливане на устни, тела, души. На два погледа, които искаха да се пият, да се удавят в един друг, да ограбят другия, да вземат всичко и да го направят свое завинаги. Страст, толкова много страст. Усещането, че наистина изгаряш. Че двамата сте огън. Стенанията и виковете ви се догонват, дъхът ви секва, но телата са ненаситни, за още и още, докато не паднете в прегръдките си, още треперещи в екстаз и предвкусващи сутрешното си сладко събуждане… Нощите рядко са достатъчно дълги.

Сешоарът отдавна беше изключен. Някъде звънна телефон и на дисплея му ярко светнаха думите „Липсваш ми“.