20 февруари 2012 г.

Дневникът на един бъдещ юрист

През следващите две седмици очаквам да се случват много интересни и нови неща – днес започна учебната ми практика в Районен съд гр. Велико Търново, която се състои в присъствие на граждански и наказателни дела. Което се оказа наистина интересно. Забавно дори, докато слушаш как обвинение и защитата са се хванали за най-дребното доказателство и започва едно въртене и сучене, после реплики и дуплики, накрая съдията прилича на учителка в детска градина, която се опитва да разтърве две дечица, които не могат да си поделят играчката. Или в случая да решат на кого принадлежи пакет марихуана.

Така че в следващите дни, ако ми се пише, ще ви говоря за дела. Днес присъствах на 5. Едното беше за блъсната патрулка от цивилен, като последния беше ищец. Твърдеше, че вината не е негова – ако не бил ударил колата, щял да блъсне служителя на пътна полиция, който изскочил на пътя му. Адвокатът беше кретен – съдията му обясняваше едно, той си говореше каквото знае, или в случая - каквото не знае, тъй като в един момент тотално се обърка какво обжалва и какво всъщност му се обяснява. Съжалих горкия му клиент безброй пъти – дори и вината да не е била негова, със защитата, която получи със сигурност ще загуби делото.

Другото дело беше за притежание на марихуана – обвиняемия не се яви. Нямало нужда (?!). Даде се ход на делото. Адвокатът пледираше за максимална присъда, имайки предвид облекчаващи вината обстоятелства. Съдията го пита дали няма предвид „минимална“. Бива ли сега някакви си 98% от адвокатите да развалят доброто име на останалите 2%?

Дело за издръжка – шашнат подсъдим, без адвокат, и този човек беше за съжаляване. Въпреки че преди да започнеш да правиш деца, е добра идея да помислиш дали може да ги издържаш след това. Но пък точно тогава, едва ли някой мисли.

Той е на 16, има 4 висящи дела, сега го съдят за грабеж. Не е завършил 6-ти клас. Не вижда смисъл да го прави. Нагъл. Присъдата е половин година пробация. Съдията го попита отново дали не му се учи, да стане един ден като него, да застане на негово място. Хлапето каза, че не иска да се занимава с глупости. Залата е пълна с глупаци т.е. студенти по право.

Последно дело, отново марихуана. Прокурорът е настървен в обвинението си. Защитата на адвоката е представена с шеговит, но все пак сериозен тон. Разбира си от работата, спор няма. Но и няма вариант да убеди съдебния състав, че откритата дрога всъщност не е дрога, а див коноп и принадлежи на възрастния баща на обвиняемия, който го използва за чай и компреси :D Така че няма никаква марихуана, неее, нищо че пакетът на бюрото беше точно такова. Трябваше да дадат на нас да го тестваме, щяхме да дадем 100% достоверна оценка какво е ;) 

Утре продължавам с наблюдението. Нямам търпение. А после на фризьор. Време е да стана Legally Black :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар