Първо бях импулсивна и нетърпелива. Промених се, понеже мислех, че си струва. После ме нарекоха „социален експеримент“ и дълго „работиха“ върху едно ново мен. За няколко извратени мига дори беше забавно. Сега, години по-късно, ми е тъжно, просто тъжно. Но хората дори и в това намериха причина за недоволство и изразиха силното си желание да го променят.
Не може ли просто да ме обичате… опс, грешка, ТЪРПИТЕ такава, каквато съм? И като не ви изнася, защо вие не се изнесете?! Не съм правена по ваш калъп. Ако искам да променя нещо в себе си, ще го направя сама, без някой да ме подканва или настоява. Така че ПРЕСТАНЕТЕ!
Обичам си емоционалността, харесва ми да следвам инстинктите си и нямам абсолютно нищо против лошото си настроение. Щом е така и щом продължава, значи има причина. Приемете го и ме оставете на мира. Съвсем сериозно. Забуча ми главата от хора, които твърдят, че трябва да се усмихвам повече. Няма пък! Хайде да ви видя сега…
"Ако някой е решил да си тръгне, ще си тръгне. Дали днес, утре или
след месец, няма значение. Дори напротив - колкото по-рано, толкова по-добре.
Ако някой е решил да остане, ще остане. Без нужда от подканване. Без борба. По
интуиция."
Източник: тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар