23 февруари 2012 г.

Тик-так

Време лекува, с времето всичко минава, с времето болката притъпява, като мине време и ще забравиш. Време, че времето. Стига с това време. Толкова е възхвалено и надценено. И какво като минава? Какво като ти се случват нови неща и срещаш нови хора? Ами нищо. Това, че в светът около теб настъпва промяна, не значи че и ти си част от нея. Но дори и да си, чувството… чувството си остава същото. Сърцето не търпи метаморфози. Пак се радваш на същите неща и пак едно и също нещо може да те жегне. Всичко си е същото, обичта не умира. Истинската любов остава, мамка му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар