Понякога си представям, че нещата
са простички. Разбивам ги до атоми. Моето „обичам те“ и неговото „и аз те
обичам“ стигат. Сблъскват се и се случва магия. Ставаме „ние“. Представям си,
че е достатъчно. И пишем приказка. Ако не, значи не е обич. Не е за двама. Може
да е половинка или четвъртинка, или на колкото са насекли сърцето ти. Любовта е
основата, няма ли я, нямаш нищо. Имало едно време... Наблегнете на
"имало". Миналото не се връща. Точка. Не й правете изкуствено дишане.
Тя не живее от въздух, търсете я в огъня на очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар