20 февруари 2012 г.

Simple

Понякога си представям, че нещата са простички. Разбивам ги до атоми. Моето „обичам те“ и неговото „и аз те обичам“ стигат. Сблъскват се и се случва магия. Ставаме „ние“. Представям си, че е достатъчно. И пишем приказка. Ако не, значи не е обич. Не е за двама. Може да е половинка или четвъртинка, или на колкото са насекли сърцето ти. Любовта е основата, няма ли я, нямаш нищо. Имало едно време... Наблегнете на "имало". Миналото не се връща. Точка. Не й правете изкуствено дишане. Тя не живее от въздух, търсете я в огъня на очите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар