Понякога тя се прибира и, без значение кое време на деня е, си облича пижамата, свива се под мекото жълто одеяло и се прави, че я няма. Представя си, че няма такова нещо като истина, лъжа, добро, лошо, няма факти, които трябва да приети, хората не се променят, обичта не умира, обещанията нямат срок на годност и всякакви други фантастични неща, които съществуват само в главата й.
В света на момичето с пижамата е бяло и топло, има кафе за всички и интернетът е безплатен, а от небето валят обеци, шоколади, плюшени овце или обувки, в зависимост от това кой й прави компания. От спагетите не се пълнее, а всяка втора хапка чийзкейк неизменно води до отслабване. Пеперудите са сини и големи като коне и се предпочитат пред такситата. И никой не се чуди съществуват ли еднорози или не. Температурите са винаги 20+ С°, такова чудо като сняг няма, северното сияние може да се гледа всяка вечер и коктейлите са винаги безплатни. А мъжете, дори и от Марс, поне не се държат като марсианци. И това да си чисто луд се приема за напълно нормално и, всяко отклонение от това да си абсолютно изтрещял, е недопустимо.
Там е винаги спокойно и има прегръдки за всички (понеже днес 27 пъти са били търсени в блога). И утеха. И нежност. А облаците обичат да дават целувки. Има всичко, което ти трябва, всичко, което можеш и даже не можеш да си представиш. Но понякога там е много самотно. И на момичето с пижамата му е тъжно. Понеже никой, освен онези с шоколадите, овцете и обувките, не иска да разбере приказния й свят. Да го разбере и да остане, за да сподели лудостта си с нейната. И двамата да си напишат приказка.
снимка: Millita Photography
Няма коментари:
Публикуване на коментар